Уморен съм, но ще пиша, защото съм се хванал.
Сега съм сам у нас
Майка ми ги няма.
Но когато са тук, са свикнали да искат да трепят разни комари.
А аз ги превъзпитавам.Дресирам ги, ако щете.
При това - безплатно. Безплатни излизат и самите комари.
И противопоставени с кучето, което майка ми толкова защитава, се оказват превъзходни домашни любимци.
Без задължение за пълна изчерпателност, в следващите редове ще представя тяхното неоспоримо превъзходство пред кучето.
Първо, не трябва да ги храниш. Хранят се сами.
Второ, не трябва да ги разхождаш.
Ако решиш да ги разхождаш, не трябва нашийник.
Нито повод, нито регистрация...можеш да ги качиш на рейс без намордник и билет.
Не трябва да ги обезпаразитяваш.
Не трябва да им сипваш вода.
Не лаят.
Задоволяването на физиологическите им нужди не застрашава представителността на дома.
Не заемат място, не трябва да им переш постилкште, не трябва да ги водиш на ветеринарен лекар, и малко жилище побира доста от тях.
Няма защо да се боиш от нежелани кръстоски.
Не гонят котките по улиците.
Не ровят кокали и други боклуци от улиците, затова не ги хваща разстройство.
Даже и да ухапят гостите ви, това няма да нарани образа ви пред тях, нето ще стане причина за недоразумения или караници.
А ако ухапят вас, просто ще ви вземат кръв, което е практикувано от лекари преоблечени като бръснари още векове назад, при това срещу пари. А те ви го правят безплатно.
А ако се страхувате от маларията, моля, това не са маларийни комари. Най-много да ви вкарат нещо слабо, което само да ви накара да си развиете защитните сили.
А бяс от комар не може да ви хване.
Затова ви съветвам :
Опознайте комарите, за да ги обикнете!
Моля, не превръщайте жилищата си в гробище за домашни любимци!
понеделник, 6 август 2007 г.
Едно разсъждение за условното наклонение
това разсъждение е комай на седмица, ако не и на повече. И в течение на тая седмица не е изключено да се е изменило дотолкова, та да не мога да го възпроизведа в същия образ. Но ако същината е запазена, образът не играе чак толкова важна роля. Нали същината е съществена!
Значи, бях в излизане (неповторима финска конструкция - макар и унгарците да я ползват) от магазина за хранителни добавки във Фестивалния комплекс (колко млади гении има в блек метъла - Наргарот, Сатир, мейхемовците. горкия Йон), където, след като бях дал и бях получил обратно 50 стотинки от дадените за едни аминокиселини 11 лв., продавачката (учтива - даде ми торбичка за огорчение на, да призная, вялото ми съпротивление) ме попита нещо, от което успях след известни затруднения, довели до доуточнения, да извлека, че й трябват стотинки. Дали не съм имал . Ех, ако имах, щях да ви дам. Ако бях имал, щях да съм ви дал. Май че рървото беше, което ми хрумна. Макар второто да е/беше/би било по-точно и коректно(а уж точно и коректно са една и съща дума)
На български имаме, макар и да не употребяваме винаги, същите форми за условно наклонение, както в английския. Но нека не бързаме.
Първо - какво е нашето ще? Неизменяема част от речта. Според мен - частица. Глагол не е, защото не се спряга. Глаголът ще в словосъчетанието той ще да е не е тъждествен с частицата ще в словосъчетанието ще е. Вижте сами - ако го вземете като глагол, словосъчетанието, така написано, е лишено от смисъл - пък и инак да го напишеш, пак не блести от смисленост. Предлог не е. Предлози пред глаголи не се слагат. Не и в българския. Междуметие съвсем не е. Значи, съгласяваме се, частица.
На английски можеш да кажеш thou wilt, може би даже he wilth с известно пресилване, но като цяло и там не се изменя.
Така.
Дотук добре.
Не съм учил или съм забравил каквото съм учил от английска граматика в тази и част, но, ако е да не съм сигурен дали го приемат като спомагателен, със сигурност го имат за глагол. Няма да споря с тях- те си знаят в крайна сметка.
Но и при тях и при нас бъдещето време се изразява от някогашни самостоятелни, означаващи желание глаголи - в английския за съвпадение има и такова съществително, което пък е сродно с нашата воля.
Нашият професор по езикознание ни казваше, че един вид логически грамагическото бъдеще време е сходно с условното наклонение.
В българския обаче, поне засега, за условно наклонение се смятат само форми, които звучат като минало време.
В английския формите на т.нар. първо условно наклонение и бъдещето просто съвпадат.
If she wants, I will accompany her
Ако иска, ще я придружа.
Умишлено не вкарвам славянщини като поиска или дойде, защото само ще усложнят работата.
У нас това - цялото - не се смята за условно наклонение.
Живко Бояджиев щеше да бъде прав, ако първата част можеше да се признае за условно наклонение. Обаче такава тя никога няма да бъде.
Условното наклонение, то е, изразява това, което е искало - щяло да стане, ама не му се е удало.
Това, което все още може са стане, е бъдеще време.
Това, което вече не, е миналото на бъдещето.
Тъжно, непоправимо - но свършено.
Ако имах, щях да ви дам.
If I had, I would give you.
Ако бях имал, щях да съм ви дал.
If I had had, I would have given you.
If I had studied English grammar, I would know the answer to this question.
Ако бях учил английска граматика, щях да знам отговора на този въпрос.
Формите с бих са славянски, така че още по-меланхолични. И както към началото на разсъждението, някакси по- подобава да използваме тях.
Но най добре е да не използваме условно наклонение, а да правим - и да правим нещата възможни.
В миналото да гледаме само за уроци, съсредоточавайки се не върху това, че нещо, което и щяло да стане, не е станало, а върху това, защо - та следващия път, там в бъдещето, да се постараем да стане.
И да не забравяме, че, ами бъдещето идва когато започнем да градим настоящето.
Значи, бях в излизане (неповторима финска конструкция - макар и унгарците да я ползват) от магазина за хранителни добавки във Фестивалния комплекс (колко млади гении има в блек метъла - Наргарот, Сатир, мейхемовците. горкия Йон), където, след като бях дал и бях получил обратно 50 стотинки от дадените за едни аминокиселини 11 лв., продавачката (учтива - даде ми торбичка за огорчение на, да призная, вялото ми съпротивление) ме попита нещо, от което успях след известни затруднения, довели до доуточнения, да извлека, че й трябват стотинки. Дали не съм имал . Ех, ако имах, щях да ви дам. Ако бях имал, щях да съм ви дал. Май че рървото беше, което ми хрумна. Макар второто да е/беше/би било по-точно и коректно(а уж точно и коректно са една и съща дума)
На български имаме, макар и да не употребяваме винаги, същите форми за условно наклонение, както в английския. Но нека не бързаме.
Първо - какво е нашето ще? Неизменяема част от речта. Според мен - частица. Глагол не е, защото не се спряга. Глаголът ще в словосъчетанието той ще да е не е тъждествен с частицата ще в словосъчетанието ще е. Вижте сами - ако го вземете като глагол, словосъчетанието, така написано, е лишено от смисъл - пък и инак да го напишеш, пак не блести от смисленост. Предлог не е. Предлози пред глаголи не се слагат. Не и в българския. Междуметие съвсем не е. Значи, съгласяваме се, частица.
На английски можеш да кажеш thou wilt, може би даже he wilth с известно пресилване, но като цяло и там не се изменя.
Така.
Дотук добре.
Не съм учил или съм забравил каквото съм учил от английска граматика в тази и част, но, ако е да не съм сигурен дали го приемат като спомагателен, със сигурност го имат за глагол. Няма да споря с тях- те си знаят в крайна сметка.
Но и при тях и при нас бъдещето време се изразява от някогашни самостоятелни, означаващи желание глаголи - в английския за съвпадение има и такова съществително, което пък е сродно с нашата воля.
Нашият професор по езикознание ни казваше, че един вид логически грамагическото бъдеще време е сходно с условното наклонение.
В българския обаче, поне засега, за условно наклонение се смятат само форми, които звучат като минало време.
В английския формите на т.нар. първо условно наклонение и бъдещето просто съвпадат.
If she wants, I will accompany her
Ако иска, ще я придружа.
Умишлено не вкарвам славянщини като поиска или дойде, защото само ще усложнят работата.
У нас това - цялото - не се смята за условно наклонение.
Живко Бояджиев щеше да бъде прав, ако първата част можеше да се признае за условно наклонение. Обаче такава тя никога няма да бъде.
Условното наклонение, то е, изразява това, което е искало - щяло да стане, ама не му се е удало.
Това, което все още може са стане, е бъдеще време.
Това, което вече не, е миналото на бъдещето.
Тъжно, непоправимо - но свършено.
Ако имах, щях да ви дам.
If I had, I would give you.
Ако бях имал, щях да съм ви дал.
If I had had, I would have given you.
If I had studied English grammar, I would know the answer to this question.
Ако бях учил английска граматика, щях да знам отговора на този въпрос.
Формите с бих са славянски, така че още по-меланхолични. И както към началото на разсъждението, някакси по- подобава да използваме тях.
Но най добре е да не използваме условно наклонение, а да правим - и да правим нещата възможни.
В миналото да гледаме само за уроци, съсредоточавайки се не върху това, че нещо, което и щяло да стане, не е станало, а върху това, защо - та следващия път, там в бъдещето, да се постараем да стане.
И да не забравяме, че, ами бъдещето идва когато започнем да градим настоящето.
Разсъждения след службата в неделя
Защо понеделник?
Та нали понеделник е след неделя!
Ама че въпрос.
Срещу суетата си струва да се бориш, да. Във всички случаи. Суета е ако правиш нещо всуе - заради самото или самия себе си. Ала не. Борбата срещу суетата също може да се превърне в суета.
Ако няма цел.
Ако я водиш за Господ,
е добре.
Ако, което правиш, го правиш ЗА някого - не е и важно да го правиш против себе си, а да е за друг, в името на друг.
И трябва да вярваш, щом е за добро, и да го правиш.
сатаната може да ти каже да не го правиш, защото само ще навредиш тъй ономува, комуто искаш да сториш добро. Може даже да направи така, че действигелно да ву навредиш. Ала ти не се бой.
Защото
Той
вижда вярата.
И даже другият до теб да пострада - всеки страда.
А за своето страдание другият ще получи наградата си на друго
Място.
Където
ти
- за вярата си.
Та нали понеделник е след неделя!
Ама че въпрос.
Срещу суетата си струва да се бориш, да. Във всички случаи. Суета е ако правиш нещо всуе - заради самото или самия себе си. Ала не. Борбата срещу суетата също може да се превърне в суета.
Ако няма цел.
Ако я водиш за Господ,
е добре.
Ако, което правиш, го правиш ЗА някого - не е и важно да го правиш против себе си, а да е за друг, в името на друг.
И трябва да вярваш, щом е за добро, и да го правиш.
сатаната може да ти каже да не го правиш, защото само ще навредиш тъй ономува, комуто искаш да сториш добро. Може даже да направи така, че действигелно да ву навредиш. Ала ти не се бой.
Защото
Той
вижда вярата.
И даже другият до теб да пострада - всеки страда.
А за своето страдание другият ще получи наградата си на друго
Място.
Където
ти
- за вярата си.
четвъртък, 2 август 2007 г.
El amor verdadero
El amor verdadero mira con los ojos de los que amamos. Y cuando miro desde tuyos veo a mí, veo que no soy digno de tí, y debo hacer todo de lo que soy capaz a tornarmelo. Yo sé como nosotros queremos todos sonreír, y cuando miro desde tus ojos me recuerdo que ellos quieren sonreír como los de todos otros, pues yo también quiero, que los tuyos sonrian. Y quiero hacer todo de lo que soy capaz para verlos sonriendo.
Aliz
Hoy en día el sentido de la palabra amor parece haberse mudado(lo escribo en la lengua que amas, en la que amas), como, infelizmente, él de nociones como cristianismo, y amistad también. Tú a la que se dedica este entry sabes porque dije infelizmente. Podría haber dicho desafortunadamente. la palabra que usaba cuando frecuentaba tu cuarto buscandote deseandote y mintiendo a tus compañeras de cuarto y a tí misma...cuando eras no más que una foto en la pantalla, la bellisima foto, pues, la obra más hermosa
Del
Creador
...
En los dias que no te amaba
Sí, fuistela
Fuiste la orgullosa que no condescendías a conversar conmigo, fuiste el objeto de mis poemas eróticos, lfuiste a inalcanzable, fuiste la última belleza, fuiste mi deseo pecaminoso...
Pero eres mucho más
Hoy día eres mucho más
Eres tú, una persona con vida, con pasado y futuro, con emociones, una persona que busca, pierde y encuentra...eres Aliz, mi amor.
Tornastete una de las mujeres grandes, y, pues, una de las personas definitivas en mi vida
Probablemente no la mayor, y talvez ni mi gran amor... pero eso yo ni necesito, me basta que res tú...basta que seas tú, así como eres.
Porque el amor no se encuentra en la piel ni en el cerebro, sino en el corazón, en el corazón...
Si no fuese así, él sería sensible a las influencias del mundo externo. Y de verdad, sentimientos que se llaman amor pero no viven en el corazón sino en otras partes del cuerpo humano se pueden influir facilmente de lo que se suciede alrededor. Como el niño, que se queda afuera de su casa durante la tempestad. Pero el amor verdadero está cobijado en la casa, pues, en el corazón.
Por eso, en el verdadero amor nos gusta todo de la persona que amamos, pues, toda parte del cuerpo, la música, que le gusta, su lengua, su costumbres y opiniones...todo que es suyo...pero sólo lo que no le hace daño. Y a mí me gusta todo de tí excepto lo que fumas. Y sabes que quiero que eso no sea así. Y sabes porque lo no quiero. Porque en el amor verdadero, la persona que amamos no nos gusta por causa de uno o otro detalle suyo, sino porque es ella. Y cuando oigo tu nombre o veo tu foto mi corazón se pone al revés no porque eres bonita, sino porque eres Aliz, Aliz...me dediqué mi cuerpo a tu cuerpo...ahora me he dedicado mismo a toda tí. El cuerpo no vale nada sin alma, y la alma no se dá a cuerpo sino a alma
Y los scuerpos se pueden conocer solo si ya se conocen las almas.
Y cuando amas, amas el cuerpo por la alma así como la alma por el cuerpo.
Desde ti no me daré mi cuerpo a ningun cuerpo, sino sólo a una alma.
En mi cuerpo restaré virgen, pero en mi alma son tuyo...tuyo, tuyo
No eres una mujer para un dia. No eres una mujer para una noche. Eres una mujer para una vida. Y mi vida es para tí.
Mein Leben ohne Aliz ist wie eine Blume ohne Blüte.
Sin embargo, hasta que mueras mi vida tiene sentido, no importa si yo este contigo o no, ya que todo lo bueno que consigo, que alcanzo consigo y alcanzo en tu nombre.
"Mi vida es hermosa porque existes tú"
No daré mi cuerpo a nádie más que tú. Pues, no existe más que tú.
"No hay nádie como tú, eres única entre tanta gente"
Eres la más. Más aun, eres aún más que eso.
Eres Aliz, mi amor.
"Tán egyszer elfelejtelek
de addig is
imádom a port,
amit a l'bad visz"
"Talvez un día te olvidaré
Y hasta esse día
yo adoraré
el polvo que trae tu pie"
Aliz.
Del
Creador
...
En los dias que no te amaba
Sí, fuistela
Fuiste la orgullosa que no condescendías a conversar conmigo, fuiste el objeto de mis poemas eróticos, lfuiste a inalcanzable, fuiste la última belleza, fuiste mi deseo pecaminoso...
Pero eres mucho más
Hoy día eres mucho más
Eres tú, una persona con vida, con pasado y futuro, con emociones, una persona que busca, pierde y encuentra...eres Aliz, mi amor.
Tornastete una de las mujeres grandes, y, pues, una de las personas definitivas en mi vida
Probablemente no la mayor, y talvez ni mi gran amor... pero eso yo ni necesito, me basta que res tú...basta que seas tú, así como eres.
Porque el amor no se encuentra en la piel ni en el cerebro, sino en el corazón, en el corazón...
Si no fuese así, él sería sensible a las influencias del mundo externo. Y de verdad, sentimientos que se llaman amor pero no viven en el corazón sino en otras partes del cuerpo humano se pueden influir facilmente de lo que se suciede alrededor. Como el niño, que se queda afuera de su casa durante la tempestad. Pero el amor verdadero está cobijado en la casa, pues, en el corazón.
Por eso, en el verdadero amor nos gusta todo de la persona que amamos, pues, toda parte del cuerpo, la música, que le gusta, su lengua, su costumbres y opiniones...todo que es suyo...pero sólo lo que no le hace daño. Y a mí me gusta todo de tí excepto lo que fumas. Y sabes que quiero que eso no sea así. Y sabes porque lo no quiero. Porque en el amor verdadero, la persona que amamos no nos gusta por causa de uno o otro detalle suyo, sino porque es ella. Y cuando oigo tu nombre o veo tu foto mi corazón se pone al revés no porque eres bonita, sino porque eres Aliz, Aliz...me dediqué mi cuerpo a tu cuerpo...ahora me he dedicado mismo a toda tí. El cuerpo no vale nada sin alma, y la alma no se dá a cuerpo sino a alma
Y los scuerpos se pueden conocer solo si ya se conocen las almas.
Y cuando amas, amas el cuerpo por la alma así como la alma por el cuerpo.
Desde ti no me daré mi cuerpo a ningun cuerpo, sino sólo a una alma.
En mi cuerpo restaré virgen, pero en mi alma son tuyo...tuyo, tuyo
No eres una mujer para un dia. No eres una mujer para una noche. Eres una mujer para una vida. Y mi vida es para tí.
Mein Leben ohne Aliz ist wie eine Blume ohne Blüte.
Sin embargo, hasta que mueras mi vida tiene sentido, no importa si yo este contigo o no, ya que todo lo bueno que consigo, que alcanzo consigo y alcanzo en tu nombre.
"Mi vida es hermosa porque existes tú"
No daré mi cuerpo a nádie más que tú. Pues, no existe más que tú.
"No hay nádie como tú, eres única entre tanta gente"
Eres la más. Más aun, eres aún más que eso.
Eres Aliz, mi amor.
"Tán egyszer elfelejtelek
de addig is
imádom a port,
amit a l'bad visz"
"Talvez un día te olvidaré
Y hasta esse día
yo adoraré
el polvo que trae tu pie"
Aliz.
понеделник, 23 юли 2007 г.
Къде ли са сега звездите светли
извели ме от тъмните ми дни
Далечни ли са пътища поели
или пък други чакат те зари
Безименни останаха за мене
безименен останах аз за тях
Но в нощите, от мене омърсени
те бяха - да открият моя грях
И ако днес ги в погледа ми няма,
И ако съм изчезнал някой ден
Аз искам да са там, и от измама
да пазят други, как тогава мен
извели ме от тъмните ми дни
Далечни ли са пътища поели
или пък други чакат те зари
Безименни останаха за мене
безименен останах аз за тях
Но в нощите, от мене омърсени
те бяха - да открият моя грях
И ако днес ги в погледа ми няма,
И ако съм изчезнал някой ден
Аз искам да са там, и от измама
да пазят други, как тогава мен
За принцесата на феите
Тя дошла от своето отвъдморско западно царство да търси ново щастие. Дошла, когато есента опожарявала горите, и горестта томяла душите на хората, но нейното вълшебство събудило отново всичко, защотот такъв огън като нейният никого не бил докосвал, и ето радост зацъфтяла там, където доскоро пепел покривала всичко. Но едно сърце не отворило вратите си за пролетта, а чакало зимата, за да се скрие в снеговете от лъчите на слънцето, от което толкова се страхувало. Страхувало се и затова го бедяло, че е намерено да му навреди. Да го изгори и остави да се мъчи в ожуреното. Затова и предпочело тъмнината и студа. Един княз от изтока не приел принцесата, даже отхвърлял поканите за баловете, където можела да бъде тя. Казвал, че отива у дома на север, а без почивка се стремял на юг, все на юг...Лъжливият княз успял да заблуди вдички около себе си, знаел, къде е щастието, но се страхувал да е нещастен, и не смеел да избяга от нещастието си. Не знаел още, че това, че нашето нещастие не може - и не бива - да помрачава щастието на другите, че това, че страдама от своето нещастие не означава, че не можем да се радваме на чуждото щастие. Но знаел вече, че това, че сме щастливи от нещо, не означава, че не можем да сме нещастни от нещо друго. И мъчил хората около себе си, показвайки се нещастен, показвайки се страдалец, и проклинайки извора на щастието, който бил забранил за самия себе си, казвайки, че е отровен. И така живата вода, която изворът плискал, се превръщала малко по малко в сърцето му в отрова, от която той се опивал, кръвта му почернявала, заразена, както мислите и мечтите му. Не вярвал на истината в дущата си, а само на лъжите на хората наоколо, загубил и зрение и слух от безпощадната болест. Докото веднаж, не щеш ли, не го застигнала светкавица насред една принощяваща се майска градина. Светкавицата отворила очите му и в тях потекли сълзи, които измили злотворната зараза, излекували пораженията й, и заискряли като бисери нанизани на най-хубавия гердан, който може да бъде носен от Любовта. И при все, че било тъмно, той провидял истината, и се втурнал към нея. Но там вече отдавна не го чакали. Принцесата на феите била вече избрала един южен принц, който можел да я запази от опасностите, дебнещи край стените и зад ъглите на злия пристанищен град. Тя била щастлива с него, и всяка сутрин усмивката се раждала на лицето й, за да заспи вечер с врабците, скрити под стрехите. Но злият източен владетел си нямал ни птичка да му пее ни стряха да се прислони. Черната кръв затуптяла в сърцето му с нова сила, и кипяла, и кипяла, с неземна скорост връхлитала всяка клетка на тялото му, все повече и все по-черна, докато един ден не пръснала сърцето му и не потекла на черна река, мътна и гъста, която можела да се прочисти само ако я погалели лъчите, които дарявал погледът на принцесата на феите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)