Урок №1

За възвратните местоимения
Хора, вземете си научете граматиката

Ето вече, обещах я, и ще я изпълня, даже и да не се получи такава, каквато си я представях.
Обаче се радвам, че вече мога да използвам курсива като средство за изтъкване или разделяне, не, ами отделяне на разнородни елементи на тоя текст и даже намирам български съответствия на унгарски думи или изрази(примерът всъщност е един : изтъкване за kiemelés), които трябва да търся, защото даже и да са заложени в съзнанието ми, /почти/ не съм употребявал в досегашния си опит. Например глагола изтъквам преди всичко (тук на унгарския израз няма българско съответствие, сърбите обаче си имат - у главном, само че ако ме питате сигурен ли съм, че де пише разделно, ами не, обаче тъй ми се спомня. Между другото, вярно ли е, че тъй се употребява само в Източна България?) В съзнанието ми са също заложени - обаче и действат - показателите за граматична правилност. Мен по правописа и по изразяването нали не ме бива, обаче граматиката си ми я бива. Приемам всякакви критики, отнасящи се до горните ми две, последната обаче си е моя територия.
Както и с носителите на други езици се случва, катоучим т.нар. чужди езици, внимаваме, следим за правилната употреба на правилата, които преди това сме научили - или поне би трябвало така да бъде (а не, моля, поне така би трябвало да бъде, защото в този случай поне се отнася до така, и основателен е въпросът - а как повече? Но вижте колко не на място - в българския език - звучи този въпрос, и ще разберете защо цялото това съждение може спокойно да се пренесе в условно наклонение) - обаче като говорим на собствения си, имаме склонност да го правим през куп за грош. Това еди-дойди- Обаче чух веме веднъж от един човек, който на всичкото отгоре бил преподавал български на чужденци, нещо от типа на че ние сме си ги били научавали нещата в практиката, самият пример който заде обаче беше неправилен. Нещо от типа на двама ученика. Е това, моля, не е правилно. Може да се каже два ученика или двама ученици, но тъй като учениците с(е приемат з)а одушевени, първият вариант отпадна. Аз тогава не му го казах в лицето, че е неправилно, само му дадох правилен пример за множественото число в българския, по-точно за това на мъжкия род, това, дето е проблемно. То не че е проблемно, ами просто трябва да се научи. И не изисква много труд или време. Изисква обаче да си признаем, че не си знаем граматиката, и да седнем да си я научим. / Не може да уважаваме чуждите езици, а да не уважаваме своя. В кое се изразява тогава това свой-ство на своя език да бъде свой?/
Една от тия части на граматиката си, която българите най-често пренебрегваме, занемаряваме дори, повдигнах като пример на неправилна употреба в течение на същия този разговор, са тъкмо възвратните местоимени, които са толкова хубави, толкова наши, и трябва да си ги пазим. Обаче когато са допълнение в изречение, подлогът в който сме ние, вече стават не наши, а свои. И вижте- не може да кажем трябва да ни ги пазим, а само трябва да си ги пазим. Можем, но не може. В смисъл - не бива. И не е вярно, че само нашият език имал преизказно наклонение. И естноците имат. И си го употребяват, макар да не е единственият начин да се изрази. Но си употребяват и възвратните местоимения, и личните и възвратните. Бях видял в текст на Фридеберт Туглас, техен импресионист, нео-романтик употребено обикновено притежателно местоимение на мястото на възвратно. Обаче ние не казваме къпя ме, а къпя се, или чеша се, а не чеша ме, обаче може и да кажем чеща тялото ми или къпя котката ми. ката са толкова близко май по-рядко. Или греша с това си твърдение? А те са същите. Къпя себе си. Къпя дваята котка. Имаше един, дето беше казал губя само мене си. Но колко от нас могат да се похвалят с това, което е направил Левски, та да си позволяват да се изразяват като него? Нашите политици се събират, за да напрявят компромиси с цел стабилизиране на правителството СИ, а не на държавата СИ, която е и държавата НИ, или поне би трябвало да бъде, макар че май по-скоро прилича да е държавата ИМ. А ние трябва да съберем силите СИ, да научим граматиката СИ, да започнем да уважаваме езика СИ, така ще можем да СЕ уважаваме повече, и току-виж започнали повечеда НИ уважават.