Тук трябваше да има една друга публикация, обаче ще трябва и тя скоро да дойде.
Пак на езикова тематика.
Не съм полиглот, но живеейки с хора, събрани от различни краища на света, често говоря на различни езици, затова, освен като продължение на съществували, но вече изтекли, или прослушване на никога несъстояли се диалози с хората, с които говоря на даден език, в един момент, започвайки да мисля за тях, обръщам на езика, на който съм свикнал да общувам с тях, и на този език понякога се раждат част от мислите, които бих споделил тук, с вас. А понякога не се ражда мисъл, mint ilyen, hanem нещо, което аз обично наричам стихотворение, макар да, възможно, няма някаква литературна стойност. Такова ще публикувам сега, и ще има за повечето от вас, ако не и за всички.И без това част от хората, които ще отскачат дотук, са мои познати, с които говоря на /един или повече от/ тези езици, по-голямата част от които обаче, даже и да би им се искало, не знаят български. Макар адресатът на по-долу читаемото, да речем условно произведение, както и в самото него е указано, по всяка вероятност няма да дойде.
Porqué la ventana
Si no te ve viniendo
Porqué la puerta
si nunca golperas
¿Porque la mañana?
El rostro más lindo
tan lejos despierta
y no lo veo más
Porqué son los arboles
si no te dan frutas
Porqué la guitarra
si no te toca mas
Porqué las canciones
si no las escuchas
Porqué mi futuro
pasado si has
(en mi pasado si estás)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар